Пак кабинетни решения
Агресията в учебно заведение не стопира. Въпреки, че сме се затрупали с наредби. И тъй като не оказват помощ за разрешаване на казуса МОН се захвана със тактика за образование. Пак кабинетни решения. Как пък никой от просветителното министерство не се сети да направи една смислена полемика с учителите. Може пък така наречените педагогичен експерти да кажат нещо, което в МОН не знаят. Някое предложение, което да се окаже работещо.
Задушихме образованието в хиляди страници текстове. Затрупахме с условия и указания шефовете и учителите. Но проблемите са все така остри, а следствията все по-болезнени. Всеки преподавател с най-малко няколко години професионален опит елементарно ще назове аргументи за експанзията. Дори ще звучат почти еднообразно. Защото тези са хората, които срещат експанзията всеки ден. Училищната експанзия е доста повече от това, което доближава до медиите. Не всички нападателни прояви приключват с неприятни произшествия или с възмутително пренебрежение към учителя. Сигурен съм, че десетки случаи на тежки физически саморзаправи се пазят от гласност. Стотици случаи на обидно жестоко отношение към учителите се неглижират. Хиляди случаи на вербална експанзия сред деца се одобряват за дреболии. Някой ще каже, че пресилвам. Ни минимум, тъй като всеки, който прекарва всекидневието си в учебно заведение познава вулгарния изказ, с който днешните младежи се обръщат между тях, виждал е невъздържаните реакции сред съученици по най-дребни мотиви, сблъсквал се е с крясъците на недоволно дете. Знаете ли в какъв брой часове всекидневно не се организира образователен развой? Само, тъй като атмосферата не го разрешава. Ученици, които изцяло пренебрегват наличието и напътствията на учителя. Дали в случай че дефинира броя на хиляди ще Ви изненадам?
През цялата предходна седмица чета и чувам за експанзия в учебно заведение. Само, че учениците не са единствените източници на експанзия. Родители съдят учебно заведение, че не приема искрено подправени бележки. Родители нахълтват в учебно заведение и търсят сметка за оценки. Родители отиват с цел да се саморазправят с дете обидило тяхното. Родители тормозят и заплашват класните ръководители в отбрана на провинило се, само че свое дете. Родители тропат по масата на шефа или яростно упорстват пред началници на РУО за санкции на учители…Не мислите ли, че и това е експанзия!
Сега ще пишем тактика за образование. Трябва ли да допуснем, че до момента не сме възпитавали в учебно заведение. Огромна част от учителите не престават добросъвестно да възпитават дисциплинираност, приемливост, почитание, родолюбие… Възпитава всички значими човешки полезности, въпреки да не са написани в тактика. Писаният документ какво ще промени? Та нали отговорността за възпитаването на тези канонизирани светогледни усещания отново ще бъде джиросана на учителя. Проблемът с експанзията изобщо не в неналичието на документ. Нали има писани правила. Проблемът е, че не се съблюдават. Наслушах се на приказки за поколението Z. Различното потомство. Не оборвам интелектуалното му израстване, само че съм подготвен да дискутиран нравствения пиедестал, върху който са градени характерите. Едно капризно постоянно да получава своето потомство. В едно все по-либерално учебно заведение. Точно от тази несъразмерна и зле разбрана либерализация би трябвало да се стартира.
За страдание и аз през годините съм част от този развой, само че е извънредно време да обявим, че учебното заведение няма съответни благоприятни условия да противодейства на сриващата се дисциплинираност. Какви са опциите на един преподавател с цел да отговори на арогантното държание на възпитаник, който трови работната атмосфера? Какви са опциите да се опълчи на трансформиралата се в зараза машинация на преписвачите? Какви са опциите за реакция против обидното или нападателно държание сред съученици? За всяко от тях се предлага една и съща панацея – приобщаващото обучение. Един куп уморителни процедури и томове изписана хартия преди да стане и теоретично допустимо да бъде приложена глоба.Кому не е ясно, че единствено разпоредбите, предпазени от строги условия основават дисциплинираност. За да приобщиш са нужни сътрудници – възпитаник и неговите родители.
А какъв сътрудник е ученикът, защитаван при всевъзможен вид държание, какви сътрудници са неговите бранители? Модерната, демократична наклонност да слагаме под публичен надзор учебното заведение, отвори необятно учебните порти за наставнически надзор. Това не би било проблем, в случай че родителите на поколението Z не бяха толкоз сляпо пристрастни. Не дребна част от родителите застават зад всяка постъпка на своите деца, като че ли уверени, че заплащат цялата просветителна услуга, заради което могат да претендират за сервилно отношениекъм техните възпитаници. Ниската мотивация за учене прави учебното заведение скучно, което безспорно генерира спорове сред радикално другите упования на учители и възпитаници. Знанието не е полезност, двойките са почни невъзможни след последните промени в наредбата за приобщаващо обучение, а външните изпити са смешно лесни. Образование от всякаква степен се реализира съвсем без познания и старания. Кому е нужно да почита учебното заведение, учителя и образователния развой.
Сигурно е, че с експанзията няма да се преборим със тактика за образование. Съвсем други стъпки са нужни. Затягане на дисциплината, разграничаването на родителите от образователния развой и решенията на учителите и връщането полезността на знанието като изискване за житейски триумф. Става дума не за козметика, а за дълбоки и съдържателни промени.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
